Меню
Your Cart

Знаме за Априлското въстание ушито от Райна Княгиня със златни ресни

Знаме за Априлското въстание ушито от Райна Княгиня със златни ресни
Знаме за Априлското въстание ушито от Райна Княгиня със златни ресни
Знаме за Априлското въстание ушито от Райна Княгиня със златни ресни
Знаме за Априлското въстание ушито от Райна Княгиня със златни ресни
Знаме за Априлското въстание ушито от Райна Княгиня със златни ресни
Знаме за Априлското въстание ушито от Райна Княгиня със златни ресни
Знаме за Априлското въстание ушито от Райна Княгиня със златни ресни
132.00 лв.
Без данък: 132.00 лв.
  • Наличност: Наличен
  • Модел: 70/120 см. с ресни

Възможни варианти

Автентично копие на знамето за Априлското въстание ушито от Райна Княгиня. Знамето е с размер 70/120см. със стандартен джоб за кол - 5см. Знамето е с двустранно апликирани букви и лъв на бродировъчен апарат.

Материя: 100% полиестерна коприна/ПЕК/ - 110гр./м2. Прецизен шев с висококачествени конци.

Райна Княгиня е само на 20 години, когато Георги Бенковски й предлага да ушие знамето на Априлското въстание.  Девойката, родом от Панагюрище, с гордост приема изпълнението на тази мисия и ушива знамето, което се превръща в символ на героичната борба за свобода на българите. В деня на обявяването на въстанието младата революционерка гордо развява светинята рамо до рамо с мъжете. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК. Буквите са изписани от Иванчо Зографа. На 22 април 1876-а Райна носи знамето на шествието в Панагюрище, където поп Груйо и други свещеници от града го освещават тържествено. Именно след този ден учителката Райна Футекова получава прозвището Райна Княгиня. След потушаването на Априлското въстание Райна Княгиня е арестувана и изпратена в Пловдивския затвор, където е бита и държана на хляб и вода повече от месец.

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“



Tози сайт ползва бисквитки за да ви предложи най-добра работа със сайта.