Двустранно апликирано копие на знамето за Априлското въстание ушито от Райна Княгиня със златни ресни

Автентично копие на знамето за Априлското въстание ушито от Райна Княгиня със златисти ресни. Знамето е с размер 70/120см. със стандартен джоб за кол - 5см. Знамето е с двустранно апликирани букви и лъв на бродировъчен апарат.

Материя: 100% полиестерна коприна/ПЕК/ - 110гр./м2. Прецизен шев с висококачествени конци.

Райна Княгиня е само на 20 години, когато Георги Бенковски й предлага да ушие знамето на Априлското въстание.  Девойката, родом от Панагюрище, с гордост приема изпълнението на тази мисия и ушива знамето, което се превръща в символ на героичната борба за свобода на българите. В деня на обявяването на въстанието младата революционерка гордо развява светинята рамо до рамо с мъжете. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК. Буквите са изписани от Иванчо Зографа. На 22 април 1876-а Райна носи знамето на шествието в Панагюрище, където поп Груйо и други свещеници от града го освещават тържествено. Именно след този ден учителката Райна Футекова получава прозвището Райна Княгиня. След потушаването на Априлското въстание Райна Княгиня е арестувана и изпратена в Пловдивския затвор, където е бита и държана на хляб и вода повече от месец.

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“